Защо един астрономически час има 60 минути?

Добавено: Четвъртък, 24 Април 2014г

Защо един астрономически час има 60 минути? Защо денонощието е 24 часа, съответно разделени на 12 равни части?


Още от прастари времена хората са забелязали цикличността на деня и са започнали по някакъв начин да го измерват. Няма култура, която да не мери деня по слънцето и да базира времето на тази основа. Но имайте предвид, че прецизното измерване винаги е било обект най-вече на учените и мъдреците, не на обикновените хора. Така че векове наред общото разделение на времето е било без излишно надробяване. Имаш пладне, полунощ, зазоряване, заник и подобноq малко общи понятия, които не съответстват на едно и също часово време днес. Освен това различните култури имат и различно начало на деня. Едни започват на зазоряване, други в полунощ, трети на мръкване. Общото между всички обаче е, че има цикличност, тоест кръг.


Концепцията за минутите е едва от 1000-та година, на математика и астроном Ал-Бируни. Преводът е на латински и понеже той е арабин минута означава малко. Мерната единица време е минута прима. Секунда идва от следващото разделение и по правилно е да се казва минута секунда, не само секунда. После минута терция. И така минута прима, минута секунда, минута терция. Един от най-естествените въпроси е защо не мерим времето в единици и нули. Тоест не го делим на 10, на 100. Защо има 60 минути в часа, а не 100. Имайте предвид, че такива опити са правени. Например в Китай денят е бил разделян на 100 "ке" и на всеки 12 часа по едно "ши". Забележете пак, че не може да се избяга от 12-ката.


През 1793 година френските революционери пробват отново десетично разделение. Дори са произведени подобни часовници, но следва такова объркване, че две години по-късно системата е изоставена. Сега нека се върнем 3000 години преди новата ера при шумерите, от които имаме 60-тичната система. Тази система е универсална не само за времето, но и за много други неща. Тя е изключително удобна. Първо, включва в себе си 12, което е най-старата известна възможност да броиш на пръстите на една ръка, като с палец показваш кокалчетата на останалите пръсти - три на всеки от останалите четири пръста, ето ти 12.


Затова числото 12 е магическо. На една ръка до повече не можеш да броиш. Но 60 се дели, освен на 12 и още на 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 30 и 60. И това го прави изключително удобно за разпарчетосване. Ето защо в астрономията и математическото измерване на ъгли 60 е оптималната мерна единица. Тя прекрасно пасва с 12 часовото или 24 часовото разделение, с 12 месечното разделение по лунните фази и успява да подреди времето по начин, по който никоя друга система не е в състояние. Древните гърци също възприемат 60-тичната система, както и арабите, евреите. Изобщо Античността е пленена от магията на 60, която е циклична, има половина, третина, четвърт, пета, шеста част. Дори точките в тениса се броят по тази система, да не говорим за паричните единици.


През Средновековието, след XІІІ век, когато 60-тичната система става универсална в Европа, има и още едно часово разделение - на 40. Една 40-та от 60 минутния час се нарича момент. Моментът всъщност е истинска единица за време и представлява минута и половина. Така че, когато кажете един момент, това не е абстрактно понятие, а означава буквално минута и половина. В Средновековието е имало и ясно времево изражение. Накратко казано, правени са опити и по друг начин да се дели времето. Но всички опити са били неуспешни. Така или иначе 50-тичната система е най-удобната, която съществува до този момент. А ако вие случайно измислите нова, по-удобна добре дошли сте да я предложите.


източник: "Дарик"

Коментари

Още статии